Раждаме се и почти веднага системата ни поема: ясли, детска градина, училищна система, светска система.
- Още от детските заведения - ясли, градини започва борбата в живота. Съревновавание с другите деца във враждебна среда без любов и ласка. Онеправдани и мачкани от детегледачките, бити и използвани от "приятелчетата". В среда без любов, без взаимопомощ. Никой не ни учи на ценности, всички дърпат кокала към себе си и просто гледат да оцелеят. Още от най-ранна крехка възраст невинността у детето бива пречупена, а добродетелите потушавани. Още от кърмачета системата ни грабва и покварата постепенно започва да расте.
- В училищната система, за да оцелеш на първо място трябва да се научиш да мамиш. Научаваш се и на куп други "бонуси", за да можеш да се впишеш в глутницата: арогантност, наглост, липса на уважение към по-възрастните. Покварата в тази част от системата вече взима пълен превес над ценностите и напълно завладява душата ни.
- Започваме работата, където "успяват" само най-амбицираните и безскрупулните. Няма място за добронамереност, милост или съчувствие. Системата вече е устроена така, че добрите биват смачквани и отхвърляни. Ако искаш да се издигнеш в йерархията трябва да забравиш добродетели като: съчувствие, състрадание, взаимоповощ и трябва да мачкаш безскрупално всички други наред. Разбира се лицемерничим пред всички, но зад гърба им използваме техни слабости, за да ги злепоставим така, ме ние да се издигнем. Научаваме максимата: "Разделяй и владей!" и я правим наше оръжие. Шефа ни експлоатира максимално и ни плаща минимално. Ние се правим, че работим, крадем от работата и злоупотребяваме със служебното си положение, за да въздадем някакво свое "правосъдие".
- Управниците пък вършат абсолютно същото, което и ние, но в по-големи размери. Но ние ги обвиняваме, че са корумпирани без да се даваме сметка, че ние бихме били абсолютно същите, ако ни се даде малко повече власт.
Системата постоянно ни онеправдава. А ние в опитите си да възстановим баланса на несправедливост към нас, онеправдаваме другите. Когато всички действаме така и онеправдаваме едини - други сами създаваме системата, в която живеем и я подхранваме.
За това родители, не пускайте децата си в месомелачката на системата - детска и училищната, която още от малки ще ги обезличи и поквари! Дайте им шанс да бъдат по-добри и различни! Отгледайте ги по старомодния начин - собственоръчно! Дайте им началното образование лично вие. Дайте им семейната среда, от която децата ви се нуждаят, на любов взаимопомощ, състрадание. Предайте им всички добродетели, които притежавате. Трудно е, но си заслужава.
Когато пораснат ще берете добрите плодове от труда си, а не горчивите плодове на системата. Обучете ги чрез чиракуване, стажуване при майстори, професионалисти, срещу заплащане или в замяна на техния труд. Както се правило преди, когато възпитанието е било отговорност на родителите, а не на системата. Когато децата са били възпитавани у дома в християнски ценности и добродетели. И хората са били възпитани, съвестни и честолюбиви .
Децата са били обучавани в реално образование, което свързва знанията с опита от практиката. А не сухите и теоретични знания, които училищната система им дава, лишени от каквато и да била връзка с действителността.
Това са напълно възможни и реални опции, при които ние да бъдем в контрол на възпитанието и образованието на децата си, а не покварената системата.
